Идва...

Тя идва със коси от позлатени листи,

нетленно слънчева и вятърна девица.

Очаква първата си стъпка като мънисто

да се търкулне в орбитата на зенита.

С ухание на зряла мед и овощина,

с пулсиращия сок на многоцветни плодове,

безбройни времена изминала

и покорила прагове и светове.

Тя изтъкава с порив на крилете

един безумен прелетен килим

Понесъл спомени от залез летен,

и към живота зов неутолим.

Тя идва.Чувам стъпки леки.

Заглъхва бавно шумния пейзаж,

Морето мачка лунните пътеки

и ги изхвърля върху плажа...

Два гларуса крещят до изнемога

надвесени над гладните води,

А аз поседнала върху брега не мога

тъгата си.да утеша.Така боли...