Тя идва със коси от позлатени листи,
нетленно слънчева и вятърна девица.
Очаква първата си стъпка като мънисто
да се търкулне в орбитата на зенита.
С ухание на зряла мед и овощина,
с пулсиращия сок на многоцветни плодове,
безбройни времена изминала
и покорила прагове и светове.
Тя изтъкава с порив на крилете
един безумен прелетен килим
Понесъл спомени от залез летен,
и към живота зов неутолим.
Тя идва.Чувам стъпки леки.
Заглъхва бавно шумния пейзаж,
Морето мачка лунните пътеки
и ги изхвърля върху плажа...
Два гларуса крещят до изнемога
надвесени над гладните води,
А аз поседнала върху брега не мога
тъгата си.да утеша.Така боли...
© Диана Кънева Всички права запазени