22.08.2018 г., 12:03

Идва...

578 0 0

 

Тя идва със коси от позлатени листи,

нетленно слънчева и вятърна девица.

Очаква първата си стъпка като мънисто

да се търкулне в орбитата на зенита.

С ухание на зряла мед и овощина,

с пулсиращия сок на многоцветни плодове,

безбройни времена изминала

и покорила прагове и светове.

Тя изтъкава с порив на крилете

един безумен прелетен килим

Понесъл спомени от залез летен,

и към живота зов неутолим.

Тя идва.Чувам стъпки леки.

Заглъхва бавно шумния пейзаж,

Морето мачка лунните пътеки

и ги изхвърля върху плажа...

Два гларуса крещят до изнемога

надвесени над гладните води,

А аз поседнала върху брега не мога

тъгата си.да утеша.Така боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...