Mariq_Vergova (Мария Вергова)
108 759
18 sept 2011, 23:33

Идвам при тебе с дъжда 

  Poesía » De amor
2602 0 39

Гръм и мълнии порят нощта,

луд порой разлюля тишината.

Аз нахлувам при тебе с дъжда,

отсега ще съм буря в душата ти.

 

Остра болка пронизва плътта,

плъзва бавно по моите вени.

Как боли, как боли любовта!

Гордостта ми е днес на колене.

 

Как се впива с отровни зъбú

тази истина хищно-проклета

и повтаря, че тръгваш си ти,

и кънти като гонг във сърцето ми.

 

И какво ми предлагаш сега?

Да ти бъда приятел?! За бога!

И да слушам как свястна е Тя

и във мен да стая този огън,

 

дето още ми пали кръвта

и ме мята в безсъници луди,

и дори кратък миг да заспя,

пак със мисъл за тебе се будя.

 

Да забравя как твойта ръка

мойте тъмни коси разпилява,

как потръпваше нежно нощта,

как до тебе без дъх оставах.

 

Да не помня за двете очи,

дето гледаха блеснали влюбено,

за страстта, дето още гори...

Как приятел със страст се целува?

 

И затуй, че за теб и сега

аз да мисля без трепет не мога

и боли ме до смърт любовта,

днес завинаги казвам ти сбогом!

 

 

 

 

 

 

 

© Мария Вергова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??