Игра...

Много малък блясък бавно прониква в стаята ми. 

Засрамен от това, че така се е отплеснал в нощта. 

Става ми любопитно, па започвам да го следя. 

А този, като да сети моите намерения, изведнъж започна 

игриво да преминава през стаята, де насам, де навън. 

Колко щастлив съм, понеже чудна игра се случва. 

Едно такова малко и скоро несъществуващо нещо 

запали в мене чувство на радост, щастие и просто успя 

да изгони за секунди всяка моя любовна болка! 

Изведнъж блясъкът изчезна, остана само черната стая. 

Той изчезна, а с него сякаш парче от мене си отиде. 

Върнах се в реалността, засрамих се !