Много малък блясък бавно прониква в стаята ми.
Засрамен от това, че така се е отплеснал в нощта.
Става ми любопитно, па започвам да го следя.
А този, като да сети моите намерения, изведнъж започна
игриво да преминава през стаята, де насам, де навън.
Колко щастлив съм, понеже чудна игра се случва.
Едно такова малко и скоро несъществуващо нещо
запали в мене чувство на радост, щастие и просто успя
да изгони за секунди всяка моя любовна болка!
Изведнъж блясъкът изчезна, остана само черната стая.
Той изчезна, а с него сякаш парче от мене си отиде.
Върнах се в реалността, засрамих се !