Отново се редя и пак ще те предредя,
детски глас, щом в тоз час чуя,
пак ще търча в нас, за да се посмея.

Верни мой приятел, навън се плискаш с мен,
спомени разбулваш и нощ и ден пак си с мен.
Нима деца не сме били?


Пелените ни смени, мамо,
отново весели игри до зори.
Ах, как ми липсваш детство мое?

Дойде тоз миг да опиша своя лик,
но нямам пик дори от миг по-щастлив,
винаги аз ще помня моето сърце,
там нейде преди години.