20 янв. 2008 г., 14:56

Игра

950 0 0
Отново се редя и пак ще те предредя,
детски глас, щом в тоз час чуя,
пак ще търча в нас, за да се посмея.

Верни мой приятел, навън се плискаш с мен,
спомени разбулваш и нощ и ден пак си с мен.
Нима деца не сме били?


Пелените ни смени, мамо,
отново весели игри до зори.
Ах, как ми липсваш детство мое?

Дойде тоз миг да опиша своя лик,
но нямам пик дори от миг по-щастлив,
винаги аз ще помня моето сърце,
там нейде преди години.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...