Игра
Игра
правя ти място
да седнеш отсреща
и се взирам в играта
която с тебе играем
а до мен е седнало нищото
и се смее със сълзи
(с него отдавна се знаем)
за последен път
хвърлям спасителен пояс
на онази удавница
дето не знае да плува
и пляска с ръце и с крака
в чашата ти със водка
(нека си съществува)
кос поглед
в завладените територии
в непостигнатите ти цели
ти играеш със белите
и това ти дава известно предимство
но късметът му е от изветрелите
(още не знаеш какво е единство)
за победата над надеждата
за страстта към играта
все пак твърде внезапно
безславно за теб тя приключи
(нищото клати доволно главата си
нещо приятно днес му се случи)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
