линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12226
7 abr 2014, 8:02

Игра 

  Poesía » Otra
462 0 5


Игра


правя ти място

да седнеш отсреща

и се взирам в играта

която с тебе играем

а до мен е седнало нищото

и се смее със сълзи

(с него отдавна се знаем)

 

за последен път

хвърлям спасителен пояс

на онази удавница

дето не знае да плува

и пляска с ръце и с крака

в чашата ти със водка

(нека си съществува)

 

кос поглед

в завладените територии

в непостигнатите ти цели

ти играеш със белите

и това ти дава известно предимство

но късметът му е от изветрелите

(още не знаеш какво е единство)

 

за победата над надеждата

за страстта към играта

все пак твърде внезапно

безславно за теб тя приключи

(нищото клати доволно главата си

нещо приятно днес му се случи)

 

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??