Игра
Игра
правя ти място
да седнеш отсреща
и се взирам в играта
която с тебе играем
а до мен е седнало нищото
и се смее със сълзи
(с него отдавна се знаем)
за последен път
хвърлям спасителен пояс
на онази удавница
дето не знае да плува
и пляска с ръце и с крака
в чашата ти със водка
(нека си съществува)
кос поглед
в завладените територии
в непостигнатите ти цели
ти играеш със белите
и това ти дава известно предимство
но късметът му е от изветрелите
(още не знаеш какво е единство)
за победата над надеждата
за страстта към играта
все пак твърде внезапно
безславно за теб тя приключи
(нищото клати доволно главата си
нещо приятно днес му се случи)
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
