18 abr 2021, 8:35

Игра 

  Poesía » De amor
532 1 2

Все си тръгвах уж навреме,

преди да настъпи полунощ.

Аз те обичах, ти ме обичаше,

закъснявах малко, за разкош.

А каляската от златна тиква

пред портала все липсваше.

Винаги си губех пантофката,

там на последното стъпало.

И боса при тебе се връщах.

Аз ти вярвах, ти ми вярваше.

Знаех, че часовникът е спрял.

Ти знаеше, че няма каляска.

© Паулина Недялкова

© Паулина Недялкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??