18.04.2021 г., 8:35 ч.

Игра 

  Поезия » Любовна
517 1 2

Все си тръгвах уж навреме,

преди да настъпи полунощ.

Аз те обичах, ти ме обичаше,

закъснявах малко, за разкош.

А каляската от златна тиква

пред портала все липсваше.

Винаги си губех пантофката,

там на последното стъпало.

И боса при тебе се връщах.

Аз ти вярвах, ти ми вярваше.

Знаех, че часовникът е спрял.

Ти знаеше, че няма каляска.

© Паулина Недялкова

© Паулина Недялкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??