Apr 18, 2021, 8:35 AM

Игра 

  Poetry » Love
516 1 2

Все си тръгвах уж навреме,

преди да настъпи полунощ.

Аз те обичах, ти ме обичаше,

закъснявах малко, за разкош.

А каляската от златна тиква

пред портала все липсваше.

Винаги си губех пантофката,

там на последното стъпало.

И боса при тебе се връщах.

Аз ти вярвах, ти ми вярваше.

Знаех, че часовникът е спрял.

Ти знаеше, че няма каляска.

© Паулина Недялкова

© Паулина Недялкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??