Отново съдбата играе си с мен –

подрежда шахматни игри.

Ту хвърля ме в лед, ту пали пожар,

А сърцето боли ли, боли...

Краде любовта ми, намигвайки зло

и пъди ме в друга посока.

Ревниво загръща в злокобно манто

щастие, обич, сполука.

Запява ми мантра за скръб и тъга –

злочести напеви припява.

Лукаво усмихва се, вика смъртта –

и чака си свойта награда.

Животът обаче скрито тече

и чака победния час,

когато стремглаво, с плач на дете,

отново ще стъпи на власт!

30.01.2015 г.