Отново съдбата играе си с мен –
подрежда шахматни игри.
Ту хвърля ме в лед, ту пали пожар,
А сърцето боли ли, боли...
Краде любовта ми, намигвайки зло
и пъди ме в друга посока.
Ревниво загръща в злокобно манто
щастие, обич, сполука.
Запява ми мантра за скръб и тъга –
злочести напеви припява.
Лукаво усмихва се, вика смъртта –
и чака си свойта награда. ...