rudin (Иван Христов)
865 1445
9 feb 2011, 0:10

Игра с Дявола 

  Poesía » Otra
518 0 5

И мен, ако една искра

в очите ми припали огън,

туй работа е, ще река,

на Дявола, със двата рога.

 

След мене, в крачката , върви,

като досадна моя сянка

и щом сърцето закръви

отпред започва да се мярка.

 

Той казва ми: върви така

към онова красиво място

и ще те спуснат под капак

във яма, изкопана прясно.

 

И ха, да тръгна мълчешком,

омаян от красиви думи,

с онуй, войнишкото „Кръгом”

се връщам във познати друми.

 

А тази, същата искра,

на светло утро ми се сторва –

по-леко в пътя си вървя

и с Дявола не ща да споря.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мисля, че той е след нас и ни кара да тичаме...
  • Всички хубави неща от него идат, да знаеш
  • Запази искрата дневна,
    в сърцето пламък да гори,
    че горестта е непотребна,
    по пътя в светлите ни дни.
  • !!!
  • На където и да бяга разумът,
    там вече го очаква решението на сърцето!
    Нетърпим е мигът на безсилието,предшестващ момента на равносметката-демонично надсмиваща се, или пък не!Затова и толкова боли!
Propuestas
: ??:??