Игра с Дявола
И мен, ако една искра
в очите ми припали огън,
туй работа е, ще река,
на Дявола, със двата рога.
След мене, в крачката , върви,
като досадна моя сянка
и щом сърцето закръви
отпред започва да се мярка.
Той казва ми: върви така
към онова красиво място
и ще те спуснат под капак
във яма, изкопана прясно.
И ха, да тръгна мълчешком,
омаян от красиви думи,
с онуй, войнишкото „Кръгом”
се връщам във познати друми.
А тази, същата искра,
на светло утро ми се сторва –
по-леко в пътя си вървя
и с Дявола не ща да споря.
© Иван Христов All rights reserved.
