Играчи

28 jun 2007, 23:51

Poesía

617 0 2

ИГРАЧИ

Губя винаги на покер,

събличам себе си

и се разголва същността ми до финала.

Загубилият плаща сметката

и се прибира у дома.

Каква любов така би оцеляла?

Печелиш винаги на покер,

отнасяш всичко мое

и след това на друга маса сядаш.

Какво богатство трупаш!

И колко много сълзи!

Повярвай, не от мен - от свойта алчност бягаш!

Сега друг някой като теб

печели винаги на покер,

загубилият се предава в участта човешка.

Но всички тези красоти

са кухи; празни са и дните,

нали? Не загубата, а победата е тежка!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.