Не се усмихвай – още си облечен,

но искам да греша аз днес със теб!

Не се усмихвай – май че си обречен

с червило аз да ти напиша етикет!

О, прав си – малко се увлякох –

та, как се казваш? – мисля, че не знам.

Не се черви – аз вече те съблякох,

едва сега ли теб те хвана срам?

Не гледам нагло – просто ти се струва!

Да, търся обич, но от теб ли? – Не!

Пари ли, скъпи? – Не, не се купува,

продаваш стока, не едно сърце.

Какво си мислиш? Нещо умълча се,

кажи ми, хайде – май че те боли?

Любов желаел – шанса проигра си,

недей, момченце, вече не върви.

Какво очакваш? Още да се моля?

Нали самият ти ме искаше такава?

Сега гори ли те отвътре мойта воля?

Като останалите искаше да съм – корава?

Върви си, тръгвай – толкова си жалък,

мълчи, понеже ти го пожела

и стана още по-невидим, малък!

Е, скъпи, как се тъпче любовта!