Светът е пълен със играчки
по-лъскави една от друга
играеш си за малко с тази,
а после сменяш я за друга.
По куклата сълза се стича
усеща как се вкаменява
и всички чувства тя завлича
навътре някъде в килера.
Натъпква ги добре и сякаш
тя никога не ще изрови,
но малък пламък чака някой
да и помогне да се стопли.
Да дойде бързо от килера
намерил скритите и чувства
и дума щом и проговори
да и помогне да почувства.
Когато беше малко барби
какво мечтаеше да бъде
тя да усети, че е този
през тялото прозрял отвътре.
Но всеки следващ, който мина
я правеше все по-студена
забравила какво е нежност
щом няма с кой да я споделя.
В това превърнахме се всички
-в търговци на тела, изкусни,
ценители, но на стотинки,
в игра с щастливците, нещастни.
© Боряна Todos los derechos reservados