Sep 30, 2015, 10:22 PM

Играчки

  Poetry » Love
913 0 0

 

Светът е пълен със играчки
по-лъскави една от друга
играеш си за малко с тази,
а после сменяш я за друга.

 

По куклата сълза се стича
усеща как се вкаменява
и всички чувства тя завлича
навътре някъде в килера.

 

Натъпква ги добре и сякаш
тя никога не ще изрови,
но малък пламък чака някой
да и помогне да се стопли.

 

Да дойде бързо от килера
намерил скритите и чувства
и дума щом и проговори
да и помогне да почувства.

 

Когато беше малко барби
какво мечтаеше да бъде
тя да усети, че е този
през тялото прозрял отвътре.

 

Но всеки следващ, който мина
я правеше все по-студена
забравила какво е нежност
щом няма с кой да я споделя.

 

В това превърнахме се всички
-в търговци на тела, изкусни,
ценители, но на стотинки,
в игра с щастливците, нещастни.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...