Играта на любовта
а някога бях единствена.
Ти бе моят свят, а аз - твоя.
Бях твоят живот, а ти - моя.
Вървяхме по един път,
следвахме една звезда.
Всичко уж беше добре,
но тръгна си от мен.
Остави ме сама
в мрака на нощта,
с разбитото сърце
в морето от сълзи.
Тръгна си и ти, тръгна си
и не погледна назад.
Не видя мойте сълзи,
не усети болката ми.
Къде сега си ти,
с коя ме замени?
На коя сега изричаш
лъжите в очите?
На коя се готвиш
сърцето да разбиеш?
На коя се готвиш
душата да вземеш?
Смееш се в очите
на чуждата болка.
Смееш се в очите
на любовта реална.
Но си мислиш и ти,
че болката няма
да усетиш, нали?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елизе Todos los derechos reservados