Feb 22, 2009, 10:30 AM

Играта на любовта

  Poetry » Love
1.3K 0 0
В твоите очи аз съм никоя,
а някога бях единствена.
Ти бе моят свят, а аз - твоя.
Бях твоят живот, а ти - моя.
Вървяхме по един път,
следвахме една звезда.
Всичко уж беше добре,
но тръгна си от мен.
Остави ме сама
в мрака на нощта,
с разбитото сърце
в морето от сълзи.
Тръгна си и ти, тръгна си
и не погледна назад.
Не видя мойте сълзи,
не усети болката ми.
Къде сега си ти,
с коя ме замени?
На коя сега изричаш
лъжите в очите?
На коя се готвиш
сърцето да разбиеш? 
На коя се готвиш
душата да вземеш?
Смееш се в очите
на чуждата болка.
Смееш се в очите
на любовта реална.
Но си мислиш и ти,
че болката няма
да усетиш, нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елизе All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...