Feb 22, 2009, 10:30 AM

Играта на любовта

  Poetry » Love
1.3K 0 0
В твоите очи аз съм никоя,
а някога бях единствена.
Ти бе моят свят, а аз - твоя.
Бях твоят живот, а ти - моя.
Вървяхме по един път,
следвахме една звезда.
Всичко уж беше добре,
но тръгна си от мен.
Остави ме сама
в мрака на нощта,
с разбитото сърце
в морето от сълзи.
Тръгна си и ти, тръгна си
и не погледна назад.
Не видя мойте сълзи,
не усети болката ми.
Къде сега си ти,
с коя ме замени?
На коя сега изричаш
лъжите в очите?
На коя се готвиш
сърцето да разбиеш? 
На коя се готвиш
душата да вземеш?
Смееш се в очите
на чуждата болка.
Смееш се в очите
на любовта реална.
Но си мислиш и ти,
че болката няма
да усетиш, нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елизе All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...