22.02.2009 г., 10:30

Играта на любовта

1.3K 0 0
В твоите очи аз съм никоя,
а някога бях единствена.
Ти бе моят свят, а аз - твоя.
Бях твоят живот, а ти - моя.
Вървяхме по един път,
следвахме една звезда.
Всичко уж беше добре,
но тръгна си от мен.
Остави ме сама
в мрака на нощта,
с разбитото сърце
в морето от сълзи.
Тръгна си и ти, тръгна си
и не погледна назад.
Не видя мойте сълзи,
не усети болката ми.
Къде сега си ти,
с коя ме замени?
На коя сега изричаш
лъжите в очите?
На коя се готвиш
сърцето да разбиеш? 
На коя се готвиш
душата да вземеш?
Смееш се в очите
на чуждата болка.
Смееш се в очите
на любовта реална.
Но си мислиш и ти,
че болката няма
да усетиш, нали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизе Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...