Иисус
„А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси“ (Лука 8:48)
Когато в безумната болка горях,
разпъвана бавно на кръст,
когато в свойта агония умрях,
потъвайки в кал и във пръст,
когато в адски мъки и страх,
аз мръсна нагоре поглеждах,
тогава от сълзи, от кръв и от грях
роди се вълшебна надежда.
Дяволът в мен до смърт ме наказа,
преобръщайки земния ред,
но тогава Той се яви и ми каза:
„Следвай ме. Аз съм до теб.“
И черна, грешна, болна, саката,
аз отворих сърце и прогледнах,
запристъпваха бавно под мене краката,
и вярно Спасителя следвах.
Сила божествена мене напълни,
наля в мен обич и вяра,
а Бог и мечтата ми цветна изпълни,
по свое желание и мяра.
От мене по-силна от този ден няма,
с по-чиста обич в сърцето,
по-смирена, послушна, добра и вярна-
дар за мен и от мен към небето.
© Фери Todos los derechos reservados