Икар

5 jul 2008, 8:04

Poesía

592 0 3

Икаре,

който слагаш пера на гърба ми!

Слънцето е плашеща величина!

На земята е по-безопасно!

С обувки или боси крака

прекосявам живота

и те държа за ръка.

Знам истината жестока -

за падането,

за височината

и вечността...

И все пак предпочитам шейк,

пред това да съм Швейк!

Предпочитам да скитам,

уловила мига,

в лежерния ритъм

на моите крила!

Които разкъсват

на въздуха плътта,

с урочасана мисъл -

(за синьото мънисто на Любовта!)

Икаре,

дръж ме здраво,

не гледай назад!

Там няма никой!

Тук сме ти и аз!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.