aramex70 (Росица Илиева) aramex70 (Росица Илиева)
35
Jul 5, 2008, 8:04 AM

Икар

  Poetry
851 0 3

Икаре,

който слагаш пера на гърба ми!

Слънцето е плашеща величина!

На земята е по-безопасно!

С обувки или боси крака

прекосявам живота

и те държа за ръка.

Знам истината жестока -

за падането,

за височината

и вечността...

И все пак предпочитам шейк,

пред това да съм Швейк!

Предпочитам да скитам,

уловила мига,

в лежерния ритъм

на моите крила!

Които разкъсват

на въздуха плътта,

с урочасана мисъл -

(за синьото мънисто на Любовта!)

Икаре,

дръж ме здраво,

не гледай назад!

Там няма никой!

Тук сме ти и аз!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Илиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0