Икар
Икаре,
който слагаш пера на гърба ми!
Слънцето е плашеща величина!
На земята е по-безопасно!
С обувки или боси крака
прекосявам живота
и те държа за ръка.
Знам истината жестока -
за падането,
за височината
и вечността...
И все пак предпочитам шейк,
пред това да съм Швейк!
Предпочитам да скитам,
уловила мига,
в лежерния ритъм
на моите крила!
Които разкъсват
на въздуха плътта,
с урочасана мисъл -
(за синьото мънисто на Любовта!)
Икаре,
дръж ме здраво,
не гледай назад!
Там няма никой!
Тук сме ти и аз!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Илиева Всички права запазени
