Икономическо стихотворение
Септември сме, а беше август,
и юли беше, юни, май,
февруари триумфално рече Дянков -
април отива кризата към край.
Не знам за кризата, но две съседки
отидоха си вчера, Дянков беше на море,
едната докато плетяла плетки,
а другата простирала пране.
Кризата за тях приключи вече,
сега си имат други грижи,
след тях остана незавършено елече
и цял леген със мокри ризи.
Дянков сигурно ще е доволен,
300 лева още във бюджета,
така полека, болен подир болен,
какво тук значат някакви бабета?
Нямали лекарства и умряли, ний нали сме живи,
животът продължава да тече,
а пред блока, във контейнерите миризливи,
ровичка пак закъсало бабе.
Заглеждам се и виждам, как бабето,
изважда нещо в еуфория,
а мене ме пробожда във сърцето,
познах учителката по история..
Изважда дамска чанта, кожена и бяла,
премята я през мръсната си манта,
усмихва се, забравила, че не е яла
и, че я наричат често - дърта кранта...
Малко още, българино, изтърпи,
на кризата се вижда края,
коланът за последно пристегни,
пък, ако умреш, ще идеш в рая...
Това нашепват някои скрито,
за рай и ад, обаче, нищичко не знаят
за тези, Божието царство е покрито,
и те за вечния живот нехаят..
А може би жената до варела,
ще бъде нявга родната им майка,
навлечена с продърпана фланела
и считана от всеки за утайка.
Страхлив, безбожен сме народ,
с крадлив елит и подъл, злобен
обичаме да сме с хомот
а не с живот, щастлив, свободен..
Дянков скоро ще замине,
в Америка, при своите роднини,
България пък тихо ще застине,
оставена, защо ли, във руини?...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лебовски Todos los derechos reservados
