Lebovski (Лебовски)
186 376
11 апр. 2012 г., 13:55

Икономическо стихотворение 

  Поэзия
1236 1 8

Септември сме, а беше август,
и юли беше, юни, май,
февруари триумфално рече Дянков -
април отива кризата към край.

Не знам за кризата, но две съседки
отидоха си вчера, Дянков беше на море,
едната докато плетяла плетки,
а другата простирала пране.

Кризата за тях приключи вече,
сега си имат други грижи,
след тях остана незавършено елече
и цял леген със мокри ризи.

Дянков сигурно ще е доволен,
300 лева още във бюджета,
така полека, болен подир болен,
какво тук значат някакви бабета?

Нямали лекарства и умряли, ний нали сме живи,
животът продължава да тече,
а пред блока, във контейнерите миризливи,
ровичка пак закъсало бабе.

Заглеждам се и виждам, как бабето,
изважда нещо в еуфория,
а мене ме пробожда във сърцето,
познах учителката по история..

Изважда дамска чанта, кожена и бяла,
премята я през мръсната си манта,
усмихва се, забравила, че не е яла
и, че я наричат често - дърта кранта...

Малко още, българино, изтърпи,
на кризата се вижда края,
коланът за последно пристегни,
пък, ако умреш, ще идеш в рая...

Това нашепват някои скрито,
за рай и ад, обаче, нищичко не знаят
за тези, Божието царство е покрито,
и те за вечния живот нехаят..

А може би жената до варела,
ще бъде нявга родната им майка,
навлечена с продърпана фланела
и считана от всеки за утайка.

Страхлив, безбожен сме народ,
с крадлив елит и подъл, злобен
обичаме да сме с хомот
а не с живот, щастлив, свободен..

Дянков скоро ще замине,
в Америка, при своите роднини,
България пък тихо ще застине,
оставена, защо ли, във руини?...

© Лебовски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Днес е като вчера, предателите се множат, а родолюбците...
  • Изпитахте ли естетическо удоволствие при описанието на отишлите си баби и на учителката с бялата чанта? Дянков - педераст!
  • За жалост тъжната истина!Поздравления за силно изразената гражданска позиция!
  • Реалистично,а реалността е тъжна.Картините на ежедневието...Тъжно е когато нещата не зависят само от нас.Поздрави писателю и творчески вдъхновения!
  • Благодаря за хубавите думи, ама работата си е за плач! Но не бива да спираме да пишем, няма да ни пречупят лесно
  • Да се смееш ли... да плачеш ли?
    Поздрав, Лебовски!
  • Харесах!Икономическо и много тъжно...
  • Мда, добре казано.
Предложения
: ??:??