Или може би не точно тя

3 may 2016, 22:22

Poesía » De amor

334 0 1

Добротата от мен се бе наканила да си тръгва:
черен шлифер, чадър, пътна чанта със цип.

Някой викна след нея: "Чакай!". Тя се обърна
и изпусна в краката си папка със стихове.

Тя си сблъска челото във твойто, наведена
да събира разпръснати късчета "аз".

Ти подаде ръка. Не на мене, на нея
и я сложи в моята топла длан.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.