Или може би не точно тя
Добротата от мен се бе наканила да си тръгва:
черен шлифер, чадър, пътна чанта със цип.
Някой викна след нея: "Чакай!". Тя се обърна
и изпусна в краката си папка със стихове.
Тя си сблъска челото във твойто, наведена
да събира разпръснати късчета "аз".
Ти подаде ръка. Не на мене, на нея
и я сложи в моята топла длан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
