Сънища, които те подтикват да си интуитивен до кожа...

Така си сигурен, че истини са 

като онзи вятър във нощта на вторник срещу сряда, 

когато вещиците раздават от силата си 

на млади любовници с бенки на врата…

Само онзи непознат, който поднася на всяко 13-о число

като празник на неосъществената ни среща 

жълтите по Булгаковски цветя,

вече стана делничен. И забрави, че жените трябва

или да се изоставят,

или да се боготворят. Среда няма.

Нищо, че тя е везна, а ти си балансът ú.

Както кафето ми сутрешно - или има вкус на нощта със теб

и нишки от твоите

коси са преплетени в дланите ми, или просто ромът и канелата, 

както и самата 

аз като ти си липсваш, 

са загубили вкусовите си рецептори.

От болка. Или, по-точно, от живост.