14 jun 2012, 10:04

Илюстрацийка

618 0 2

 

Чуваш звуци всевъзможни...

Носят се като вълни.

Святкат погледи тревожни...

После чуваш: “Клас стани!“

 

Всички бързо се изправят.

Секват всички изведнъж.

С пръст в устата си остават...

Млъкна сетният кураж!

 

Окопани на чина си,

вцепенява ни страхът,

А учителя се въси...

Спира ни за миг дъхът!

 

Пак препитване ще има!

Кой ще е нещастник днес?

На дъската ще се трима!...

Всички тука сме във стрес!

 

.... Но часа като отмине,

силно  забръмчи класа.

Страдат само тия трима,

 дето мрънкаха в часа.

 

Всички пак се обясняват.

Тук хормоните не спят...

Бъдещето си наддават

и проправят своя път.

 

... Някой от чина си вика:

-Днес по химия съм цар!

Друг веднага го надвиква:

-Я млъкни, бе  говедар!...

 

Пак петлетата се гонят...

А пък котките ръмжат!...

Всеки си препуска коня,

докато с „клас стани!“- не спрат...

     01.05.1951г.Първомай

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....