Чуваш звуци всевъзможни...

Носят се като вълни.

Святкат погледи тревожни...

После чуваш: “Клас стани!“

Всички бързо се изправят.

Секват всички изведнъж.

С пръст в устата си остават...

Млъкна сетният кураж!

Окопани на чина си,

вцепенява ни страхът,

А учителя се въси...

Спира ни за миг дъхът!

Пак препитване ще има!

Кой ще е нещастник днес?

На дъската ще се трима!...

Всички тука сме във стрес!

.... Но часа като отмине,

силно  забръмчи класа.

Страдат само тия трима,

 дето мрънкаха в часа.

Всички пак се обясняват.

Тук хормоните не спят...

Бъдещето си наддават

и проправят своя път.

... Някой от чина си вика:

-Днес по химия съм цар!

Друг веднага го надвиква:

-Я млъкни, бе  говедар!...

Пак петлетата се гонят...

А пък котките ръмжат!...

Всеки си препуска коня,

докато с „клас стани!“- не спрат...

     01.05.1951г.Първомай