Илюстрацийка
Чуваш звуци всевъзможни...
Носят се като вълни.
Святкат погледи тревожни...
После чуваш: “Клас стани!“
Всички бързо се изправят.
Секват всички изведнъж.
С пръст в устата си остават...
Млъкна сетният кураж!
Окопани на чина си,
вцепенява ни страхът,
А учителя се въси...
Спира ни за миг дъхът!
Пак препитване ще има!
Кой ще е нещастник днес?
На дъската ще се трима!...
Всички тука сме във стрес!
.... Но часа като отмине,
силно забръмчи класа.
Страдат само тия трима,
дето мрънкаха в часа.
Всички пак се обясняват.
Тук хормоните не спят...
Бъдещето си наддават
и проправят своя път.
... Някой от чина си вика:
-Днес по химия съм цар!
Друг веднага го надвиква:
-Я млъкни, бе говедар!...
Пак петлетата се гонят...
А пък котките ръмжат!...
Всеки си препуска коня,
докато с „клас стани!“- не спрат...
01.05.1951г.Първомай
© Христо Славов All rights reserved.
