14 may 2016, 0:28  

Илюзия

  Poesía
964 2 8

Ти си идеята фикс на сърцето презряло живота,
илюзия опънала шатър върху пустиня от дни,
патерицата крехка на душа примирена със свойта сакатост,
два спусъка -
хладен отблясък
наместо очи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Спасителната илюзия е най-желаната!
  • Много силен драматизъм, настръхнах..., или аз нещо не разбрах..., и живота е илюзия..., - но поне да сме здрави..., нищо друго не бива да ни обсебва до степен застрашаваща здравето...!!!
    "Ти си идеята фикс на сърцето презряло живота,
    илюзия опънала шатър върху пустиня от дни..."
  • Мисана, че ти си си фикс идея от край време. Поздрави хубава вечер!
  • Ти си...
  • При теб се спирам с голямо удоволствие! Умееш да подбираш думите си и успяваш да ги поставиш на точното място! Прекрасна вечер ти пожелавам, Младене!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...