2 feb 2020, 22:03

Илюзия

1.5K 13 18

 

За мен ли тази нощ се взираш в мрака,

за мен ли още пазиш нежни думи

и още се надяваш да дочакаш

пожарът да избухне помежду ни.

 

Пътеките към тебе са обрасли

със бурени – дървета стогодишни!

Не можем да намерим брод за нас ли

след толкова илюзии предишни?

 

А спомените бавно се размиват

и образът ти бяга тъй далече…

Дали ще бъдем някога щастливи?..

Надеждата я разпродадох вече!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...