За мен ли тази нощ се взираш в мрака,
за мен ли още пазиш нежни думи
и още се надяваш да дочакаш
пожарът да избухне помежду ни.
Пътеките към тебе са обрасли
със бурени – дървета стогодишни!
Не можем да намерим брод за нас ли
след толкова илюзии предишни?
А спомените бавно се размиват
и образът ти бяга тъй далече…
Дали ще бъдем някога щастливи?..
Надеждата я разпродадох вече!
© Елка Тодорова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздравления!