2 feb 2007, 20:38

Илюзия

  Poesía
685 0 0
Не ми казвай да продължа напред без теб!
Това  е само илюзия.
Тази илюзия ме наранява повече от безразличието ти.
Не ме съжалявай, не ми давай съвети, не сипвай сол в раната ми!
Не разказвай за греховете си, не проваляй нощите ми, не ме
наказвай заради любовта ми!
Не ми прави комплименти (чувствам се тъпо)
и все повече потъвам надоло.
Не си мисли, че те мразя - обиждаш ме!
Толкова ли бедно душевна ти изглеждам?
Да! Вярно е, всичко ми взе,
но душата ми още тука си е!
И това не е илюзия, всъшност
това е единствената истина,
защото моята душа все още не е в самота.
И няма да ти позволя с илюзиите си
да погребеш вярата ми в света,
и със съжалението си да ме направиш
по-малко значима от сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...