Feb 2, 2007, 8:38 PM

Илюзия

  Poetry
683 0 0
Не ми казвай да продължа напред без теб!
Това  е само илюзия.
Тази илюзия ме наранява повече от безразличието ти.
Не ме съжалявай, не ми давай съвети, не сипвай сол в раната ми!
Не разказвай за греховете си, не проваляй нощите ми, не ме
наказвай заради любовта ми!
Не ми прави комплименти (чувствам се тъпо)
и все повече потъвам надоло.
Не си мисли, че те мразя - обиждаш ме!
Толкова ли бедно душевна ти изглеждам?
Да! Вярно е, всичко ми взе,
но душата ми още тука си е!
И това не е илюзия, всъшност
това е единствената истина,
защото моята душа все още не е в самота.
И няма да ти позволя с илюзиите си
да погребеш вярата ми в света,
и със съжалението си да ме направиш
по-малко значима от сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТтТтТтТтТ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...