Не ми казвай да продължа напред без теб!
Това  е само илюзия.
Тази илюзия ме наранява повече от безразличието ти.
Не ме съжалявай, не ми давай съвети, не сипвай сол в раната ми!
Не разказвай за греховете си, не проваляй нощите ми, не ме
наказвай заради любовта ми!
Не ми прави комплименти (чувствам се тъпо)
и все повече потъвам надоло.
Не си мисли, че те мразя - обиждаш ме!
Толкова ли бедно душевна ти изглеждам?
Да! Вярно е, всичко ми взе,
но душата ми още тука си е!
И това не е илюзия, всъшност
това е единствената истина,
защото моята душа все още не е в самота.
И няма да ти позволя с илюзиите си
да погребеш вярата ми в света,
и със съжалението си да ме направиш
по-малко значима от сега.