Илюзия
Сама прегръщам празнотата
и образа ти мислено чертая,
целувам нежно тъмнината
и пак да си до мен мечтая.
С поглед търся те навън
сред мъглива хладнина,
а нощем чакам те на сън
да ме дариш със топлина.
Докосвам нищото с любов,
с представата, че там си ти
и блянът стар за мен е нов
и спомените са мечти.
Броя звездите на небето
и слушам как нощта утихва,
усещам плавно как лицето
през мрака нежно се усмихва.
Очите за света затварям
и на слепотата си се смея,
името ти трескаво повтарям,
с илюзията за теб живея . . .
и образа ти мислено чертая,
целувам нежно тъмнината
и пак да си до мен мечтая.
С поглед търся те навън
сред мъглива хладнина,
а нощем чакам те на сън
да ме дариш със топлина.
Докосвам нищото с любов,
с представата, че там си ти
и блянът стар за мен е нов
и спомените са мечти.
Броя звездите на небето
и слушам как нощта утихва,
усещам плавно как лицето
през мрака нежно се усмихва.
Очите за света затварям
и на слепотата си се смея,
името ти трескаво повтарям,
с илюзията за теб живея . . .
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Много ми хареса и ме докосна 
