Shmati (Дени)
39 113
20 dic 2005, 0:05

Илюзия 

  Poesía
845 0 6
Сама прегръщам празнотата
и образа ти мислено чертая,
целувам нежно тъмнината
и пак да си до мен мечтая.

С поглед търся те навън
сред мъглива хладнина,
а нощем чакам те на сън
да ме дариш със топлина.

Докосвам нищото с любов,
с представата, че там си ти
и блянът стар за мен е нов
и спомените са мечти.

Броя звездите на небето
и слушам как нощта утихва,
усещам плавно как лицето
през мрака нежно се усмихва.

Очите за света затварям
и на слепотата си се смея,
името ти трескаво повтарям,
с илюзията за теб живея . . .

© Дени Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много чувство, много копнеж и умение! Ако стихотворението е за мен-веднага ВЗИМАМ САМОЛЕТА И ИДВАМ! Но резачката на снимката ти...! Тук пак ще се повторя, на скалата няма 7,8,9 - само 6,жалко!!!
  • ПРЕКРАСНО Е!!!!!
  • Не се страхувай да мечтаеш,понякога илюзиите стават реалност.Съхрани в душата си тази любов .Поздравления !
  • Много е хубаво!Браво Много ми хареса и ме докосна 6+
  • Добро е, Дени, браво на теб!
  • Охооо,градската... пак добре си се представила
Propuestas
: ??:??