30 ene 2013, 9:00  

Илюзия

  Poesía » Otra
919 0 18

И този сняг до утре ще се вдигне,

но днес се сипе от зори до мрак.

А слънцето зад облаци намига -

на къщите, нахлупили калпак.

 

Пързалките надолу ще затичат,

отнесли всички радостни следи.

А някой, който вчера е обичал,

със своята любов ще се прости...

 

И нищо не е вечно на Земята,

дошло да бъде само кратък сън.

 

Навява сняг. И трупа се в душата ми.

Илюзия е бялото навън.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Илюзия е бялото навън.
    * * *
    вълнуващо, силно и истинско!!!
  • Благодаря за топлото присъствие!
    Лека нощ на всички!
  • Душата ти от обич побеляла
    тъжи и в тебе спомени валят.
    И сякаш снежинка полетяла
    целува те и устните горят.
    ***
    За миг към детството се връщаш
    с весели игри от зори до мрак.
    Пречистена като кокиче се обръщаш,
    но няма как да върнеш времето назад.
    ***
    А някъде снегът вали.
    Валяло е в душата ти. Звъни...
    Разливаш нежност, обич, топлина.
    -----------------------------------------
    Хубав стих!
    Като приказна зимна картина!
    Изпълнен с нежност,
    тъга за отминало детство и радостни дни,
    разливащ обич и топлина!
    Поздрави, Ели!
  • Илюзия е бялото навън ! Поздрав, вода !
  • Благодаря отново за разбирането и подкрепата!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...