И този сняг до утре ще се вдигне,
но днес се сипе от зори до мрак.
А слънцето зад облаци намига -
на къщите, нахлупили калпак.
Пързалките надолу ще затичат,
отнесли всички радостни следи.
А някой, който вчера е обичал,
със своята любов ще се прости...
И нищо не е вечно на Земята,
дошло да бъде само кратък сън.
Навява сняг. И трупа се в душата ми.
Илюзия е бялото навън.