Илюзия
Ела до мен и приседни
и затвори очите бавно,
света за малко забрави
и всичко минало и явно..
Дочуваш ли..шуми река,
усещаш ли тревата росна,
пристъпвай леко към брега,
остава миг да те докосна.
Прегръщаш ме, от ласка нежна,
през тялото искра минава,
дали и тя е безнадеждна
или и в теб следа оставя?
Усещам твоя дъх насечен,
дали илюзия е жалка?...
Да ме жадуваш си обречен,
а аз да бъда твоята русалка!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Зл Павлова Todos los derechos reservados
6