Ела до мен и приседни
и затвори очите бавно,
света за малко забрави
и всичко минало и явно..
Дочуваш ли..шуми река,
усещаш ли тревата росна,
пристъпвай леко към брега,
остава миг да те докосна.
Прегръщаш ме, от ласка нежна,
през тялото искра минава,
дали и тя е безнадеждна
или и в теб следа оставя?
Усещам твоя дъх насечен,
дали илюзия е жалка?...
Да ме жадуваш си обречен,
а аз да бъда твоята русалка!
© Зл Павлова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
6