Илюзия
Ела до мен и приседни
и затвори очите бавно,
света за малко забрави
и всичко минало и явно..
Дочуваш ли..шуми река,
усещаш ли тревата росна,
пристъпвай леко към брега,
остава миг да те докосна.
Прегръщаш ме, от ласка нежна,
през тялото искра минава,
дали и тя е безнадеждна
или и в теб следа оставя?
Усещам твоя дъх насечен,
дали илюзия е жалка?...
Да ме жадуваш си обречен,
а аз да бъда твоята русалка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зл Павлова Всички права запазени
6