Отново твоята снимка в ръцете си държа

защо започва да угасва бавно любовта?!

Нима е повод за раздяла,

живея с теб в една измама.

Не съм ли ти мила вече

нима подиграваш се с мен, човече?!

Ти от мене си далече

и душата ми в рокля от сълзи се преоблече.

Не, не мога да заспя,

сърцето ми от мисълта за тебе отново затуптя.

Липсваш ми безкрайно

състоянието ми напоследък обичайно.

Знам, ти се чувстваш безразлично

и прикриваш факта твърде артистично.

Реши така ли искаш да си с мене

без съмнение да те обземе.

Повече не ме лъжи,

а какво от мене точно искаш прецени.

Искрено го сподели,

дори от това да ме заболи.