2.02.2015 г., 17:27

Илюзия

974 0 0

Отново твоята снимка в ръцете си държа

защо започва да угасва бавно любовта?!

Нима е повод за раздяла,

живея с теб в една измама.

Не съм ли ти мила вече

нима подиграваш се с мен, човече?!

Ти от мене си далече

и душата ми в рокля от сълзи се преоблече.

Не, не мога да заспя,

сърцето ми от мисълта за тебе отново затуптя.

Липсваш ми безкрайно

състоянието ми напоследък обичайно.

Знам, ти се чувстваш безразлично

и прикриваш факта твърде артистично.

Реши така ли искаш да си с мене

без съмнение да те обземе.

Повече не ме лъжи,

а какво от мене точно искаш прецени.

Искрено го сподели,

дори от това да ме заболи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Делиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...