10 oct 2007, 20:03

Илюзия ли си - не знам, но...

  Poesía
734 0 2

Душата ми обича тишината
в себе си - намира ме
и ми разказва случки
от живота ми.
Душата ми е моят дом
и пристан на спомените
и приятелите. Тя е
дъщеря ми и мъжът ми,
тя е крепостта ми.
Да тичам след химери -
тичам, тичам и се лъжа
и се питам - докога ли?
Докато съм жива, ще ти вярвам,
мое вдъхновение...
илюзия ли си,
не знам, но
душата ми те обича
- ти си тишината й,
и домът, и моята химера!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....