Илюзия на залеза
Дали усещаш как се чувствам -
объркана до болка от мечти!?
Загубвам се отнесена от времето
и всичко правя... повече да ме боли!
Годините играят си с косите ми,
рисуват в бяло зимен пейзаж.
Снегът изтри цвета на лятото,
а чувствата не знаят... що е страж?!
Сърцето има полета на птица,
не се бои от студ и сняг.
Лети със полъха на бриза,
с надежда да намери своя бряг!
Бих искала да съм разумна вече,
а още с птиците летя.
Безумство е мечтата ми по юга,
с кои криле да прелетя?
Сънувах често падаща звезда,
погълната от простора на нощта.
Дали не беше краят на това...
което исках с теб да споделя!?
Време е да стъпя здраво на земята,
да закова в сърцето си тъгата и...
да не правя езеро от росата,
ако Бог решил е, че вече съм „богата”!
Ева- 19.05.08г.
© Ева Димитрова Todos los derechos reservados